Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2007 13:50 - И така, Насич...
Автор: mialovesjoe Категория: Лични дневници   
Прочетен: 333 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 29.03.2007 10:46


 

И така, Насич...

 

(Всъщност

“И така, Никой...”

Защото така те наричам от доста време във все по-редките случаи, когато се сещам за теб.

Отива ти – винаги си бил просто Никой.

Жалко, че изобщо някога съм те виждала по друг начин.)

 

*          *          *

 

Разговор между нас нещо все не се получава.
Исках да се видим, да ме видиш - че пак съм слънчицето, което те караше да се усмихваш.
И поне за мъничко да съжалиш, че си ме изгубил.
Ама вече ми е все едно.
Ей тук е всичко, което имам да ти казвам. 

За да спреш да ме тровиш.

Жо не заслужава да ме дели, дори с ненавистта към тебе.

Ти самият не заслужаваш и най-невзрачната мисъл в главата ми.

Така че ...

Преставам да се съобразявам с реакцията ти (или с липсата на такава).

Не че има значение вече, за когото и да било.

Просто слагам картите на масата и изгарям последния мост.

Ще те нарисувам тук. Какъвто те виждам. Какъвто беше с мен.

Виж се! Хубавичко се виж!

И после върви по дяволите!

 

*          *          *

 

От кръвния ми брат Насич не исках кой знае колко:

само да разчитам на него и да знам, че винаги ще ме обича.

От приятеля ми Насич също не исках кой знае какво:

достатъчно беше да е до мен.

Нали затова са уж приятелите?

От Насича, в когото се влюбих, очаквах много, но би ми стигало и само това:

да е открит с мен.

И когато всичко свърши, да държи на мен поне дотолкова, че да се бори за някакво място в живота ми.

За да е имало някакъв смисъл.

 

ТИ, Никой, се провали във всичките си роли.

ТИ ме въвлече в цялата тая глупост.

На ДВА пъти и то.
Спомняш ли си?  Бях си обещала повече да не ти позволя да ме нараниш, а ТИ направи всичко възможно да ти се доверя наново.

Не исках подаръците ти, защото си знаех, че един ден ще ги изхвърля.

Че пак ще ме нараниш прекалено много, за да мога да погледна нещо, свързано с теб.

ТИ беше този, който искаше “да каже на целия свят, че ме обича”.

ТИ ме наричаше “чудо” и “откровение”. “Жената с главно Ж”.

Един МЪЖ на място не би започнал нещо, което няма смелост да завърши.

Един ПРИЯТЕЛ на място не би се скрил, когато собствената му глупост е довела до нечий откровен,
отчаян опит за самоубийство.

Един ЧОВЕК на място не би унищожил най-красивото нещо, което му се е случвало.

 

*          *          *

 

Ти лъжеше Деси. Години наред. Оказа се, че си лъгал и мен.

Не го заслужавам, по дяволите! И двамата прегрешихме спрямо хората, които ни вярваха.

Моят грях беше, че се влюбих. Глупаво, наивно, и до умопомрачение.

Това, разбира се, не ме оправдава.
Но НЕ ти си човекът, който трябваше да ме накаже – спрямо ТЕБ винаги съм била всеотдайна.

 

Борил си се срещу любовта си към мен. Добре. Хубаво. Ами да беше ми казал! Според теб е достатъчно, че си спрял да ми казваш “обичам те”? Защо тогава продължаваше да ме целуваш?

 

*          *          *

 

Сега си влюбен.

И какво, това ли е любовта на живота ти? Оная, дето винаги си чакал? Която те кара да се чувстваш “като дете на рожден ден”?

Глупости!

Момичето се появи в точния момент –

Деси те накара да изглеждаш като загубеняк,

моето самоубийство те накара да се чувстваш като мръсник,

и точно тогава Силвия видя в теб всичко, за което дори не се е надявала да мечтае.

Хубаво е да се погледнеш в нечии очи и да видиш собственото си отражение чисто и прекрасно, нали?

Особено когато отдавна си спрял да бъдеш чист и прекрасен.

 

Лесно е да направиш една жена щастлива, когато е спряла да очаква нещо хубаво от живота.

 

 

*          *         

 

Сигурно щеше да ме заболи от сватбата ти, ако момичето ме превъзхождаше в нещичко.

Но всъщност се радвам за нея. Сигурна съм, че я правиш безкрайно щастлива. И че тя го заслужава.

Само че това ще свърши.

Познавам те – екстазът от влюбването ще мине...

Ще ти се прииска да имаш нещо, с което да можеш да се изфукаш...

(Ти си си еснафче, Никой!

А момичето сигурно е безкрайно добричко, обаче не става за фукане някакси.)

Разбира се, ти ще се юрнеш с нея по излети всяка свободна събота и неделя, ще си създаваш динамика и ще си втълпяваш, че живееш пълноценно и никак, ама никак не ти е доскучало от семейния живот.

Да де, ама после ще дойде ден, в който ПАК ще поискаш да си докажеш, че си МЪЖ J.

И ПАК ще започнеш да лъжеш половинката си.

Много те бива в това, спор няма.

Ще си развяваш (дискретно!) гладната за признание пишка някъде, пък после ще глезиш жена си с разходки в планината и цветя, а благодарността в погледа й ще приспива гузната ти съвест и ПАК ще си вярваш, че всъщност си прекрасен...

 

*          *          *

 

Сигурно ще кажеш, че съм станала зла. 
Може и така да е. Ти си единствената страница в живота ми, от която се срамувам.
Но поне бях вярна на себе си.
Вярвах, че такава любов заслужава всички шансове и й ги дадох.
А пък ти... Така и не разбрах на кого всъщност беше верен.

Майната му, сега наистина имам всичко, което някога съм искала.

Започнах да сбъдвам мечтите си една по една.

Преродих се, ВЪПРЕКИ теб. Прероди се и любовта ми към Жо. Той е единственият човек, който не ме е предавал (дори когато аз го предадох).

Вече знам, че истинската романтика не е в подаръците и цветята, нито в думите на страст и нежност.

Няма нищо по-романтично от това някой да завие раменете ти нощем, за да не настинеш;

да те целуне сутрин, докато спиш;

да те е виждал ядосана, намръщена, рошава и лоша,

и въпреки това да те обича.

 

Жо е най-хубавото нещо, което ми се е случвало.

Ти си най-лошото.

 

С него бяхме най-влюбеното семейство, помниш ли? Всички ни завиждаха колко се обичаме. Ти също ни завиждаше. Може би затова се опита да ни развалиш приказката. Е, за щастие не успя. Пак сме заедно и се обичаме повече от всякога.

Оттук нататък ще се посветя цялата на Неговото Щастие. Цялата!

Ще превръщам всеки наш ден в магия.

Ще крещя като дете, когато съм щастлива;

ще го събарям в снега;

ще го гъделичкам, когато му е криво;

ще го глезя, когато е болен;

ще държа ръката му, когато остареем;

ще го карам да се чувства най-обичаният мъж на света.

Всеки ден.

Ще постигам успех след успех, след успех, за да виждам пак и пак гордостта в очите му.

 

Ти МОЖЕШЕ да имаш всичко това. Само че се отказа.

(Така и не разбрах защо. От малодушие ли, заради някакво безкрайно закъсняло осъзнаване ли,

или защото всъщност си ме лъгал от самото начало?

Само не се самозалъгвай, моля те, че е било от благородство.

Ти нямаше дори елементарното благородство, заради някогашното ни приятелство, ако не заради друго, да ми дадеш поне прилично обяснение.)

Мислиш ли, че ще постигнеш нещо такова с нея?

Може би временно.

Ти си един посредствен мръсник, Никой. И животът ти винаги ще е посредствен.

И някой ден, след време, когато от крилцата ти останат само жалки напъни на собственото ти самовнушение, че си щастлив, ще седнеш в тоалетната

(там, където тя няма да те гледа с влажни, покорно влюбени очи, и където не можеш да се зариеш в работа, за да избягаш от мислите си)

и ще си дадеш сметка, колкото и да не ти се ще,

че си изгубил (и замалко не си Убил) най-хубавото нещо, което можеше да ти се случи;

че никога няма да имаш това, което имаме ние с Жо;

че си просто един грижливо прикрит Подлец.

 

Няма да съм там, за да видя лицето ти, и толкова по-добре.

Ти си като киселина - разяждаш радостта ми от живота всеки път, когато се появиш около мен.
Нямам нужда от това.

Така че...
(ще се повторя, ама)
върви по дяволите.



Тагове:   Насич,


Гласувай:
0




1. анонимен - от жена ти:
03.04.2007 16:15
УЖАСНО ми хареса... начинът да спретнеш едно пролетно чистене на главата си! През току-що измитите прозорци на прясно сменената дограма изгледът е друг.Да отвориш прозореца и изпърдяните мисли да отлетят навън. Да пребоядисаш в синьо. Като очите ти.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mialovesjoe
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4975
Постинги: 1
Коментари: 1
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031